С над осем години опит в подбора и оценката на викингски бижута и аксесоари, тя познава задълбочено скандинавските символи и особеностите на всеки материал.
Вьолви: Пророчици и магьосници
Древните скандинавци и германци наричали жриците и пророчиците „вьолва“ (или „вала“ и „вала“ на старовисоконемски). Термините „seiðkona“ и „spákona“ на старонорвежки, както и „spaewife“ или „wicce“ (старият термин за вещица) на староанглийски, обозначават жени, практикуващи поне един вид северна магия. Тези жени са повтарящи се фигури в германската митология.
Етимология на думата „Вьолва“
Смята се, че думата „вьолва“ произлиза от vǫlr, което означава хурка. Тази дума може да се сравни с протогерманското *walwōn, което дава английското „wand“ (жезъл). Следователно вьолвата (в множествено число völur) би била, подобно на норните, носителка на хурка.
Вьолурите практикували традиционни езотерични дисциплини като seiðr (омагьосване), spá (пророчество) и galdr (руническа магия, шаманизъм). Тогава ги наричали fjölkunnig – тези, чието знание (kunne) е цялостно или пълно (fjol).
Различни роли и терминология
За тези, които практикували само spá, се използва терминът spákona или spækona – старонорвежки думи за жена, занимаваща се с пророчества. На староанглийски ги наричат също spæwīfe. Тази дума вероятно произлиза от протогерманското *spah- и индоевропейския корен *(s)peḱ (гледам, наблюдавам, виждам), поради което е свързана с латинското specio („виждам“) и санскритското spáçati и páçyati („той/тя вижда“). Мъжете, които практикували тази дисциплина, били наричани spámaðr.
По същия начин, за seiðr се говори за seiðkona (жена) или seiðmaðr (мъж). Според митологията и историческите разкази се е смятало, че вьолурите притежават такива сили, че самият Один, бащата на боговете, търсел техните услуги, за да научи бъдещето на боговете. Това е описано по-специално във „Вьолуспа“, чието заглавие „völv-s-spá“ се превежда като „песен на пророчицата“.
Хурката се нарича seiðstafr, „жезъл на seiðr“. Това е един от атрибутите на Фрея и инструмент на вьолвите.
Исторически разкази за вьолвите
В своите „Записки за Галската война“ Юлий Цезар пише относно битката срещу германския вожд Ариовист (58 г. пр.н.е.):
„Когато Цезар попитал пленниците защо Ариовист не е влязъл в битка, той научил следната причина: обичай било сред германците майките на семействата да решават, след като се допитат до знаменията и изрекат пророчествата, дали трябва или не да се започне битка; те казвали, че съдбата няма да позволи на германците да победят, ако влязат в бой преди новолуние.“
Трудовете на Тацит (I век сл.н.е.) също съдържат споменавания за тези германски пророчици. Той описва тези „жрици“ като възрастни жени, облечени в бяло, които принасят в жертва военнопленници и освещават пролятата кръв (церемонията Блот) – течност, незаменима за гадаенето.
Историкът Йорданес споменава в своята „Гетика“ (XXIV:121) готски вьолви, наречени Aliorumnas. Тези вьолви намерили убежище при хуните, след като били прокудени по заповед на крал Филимер.
Хронистът Павел Дякон също описва как през VII век вандалите потърсили помощта на Один, за да извоюват победа. Майката на ломбардските вождове, Гамбара, потърсила помощта на Фрея, която благодарение на добрите си отношения със своята вьолва измамила Один, осигурявайки победата на своя народ.
Подробен разказ за човешко жертвоприношение от вьолва е даден от арабския дипломат Ахмад ибн Фадлан по време на едно от пътуванията му при волжките българи през 921 г. По време на погребението на варяжки вожд, една робиня се пожертвала, за да бъде погребана заедно с господаря си.
В „Ланднамабок“ се споменава вьолва на име Þuríðr Sundafyllir, която напълнила фиорд с риба, за да се справи с глада. Това се счита за исторически факт в „Ланднамабок“.
Вьолвите в скандинавския фолклор
В древното скандинавско общество вьолвата била възрастна жена, освободила се от тежките семейни връзки. Тя пътувала из страната, следвана от група млади мъже, а услугите ѝ били търсени в тежки ситуации. Нейният авторитет бил абсолютен и тя била добре заплащана за услугите си.
Сред най-известните вьолви в скандинавската литература са Хайди от „Вьолуспа“ и вещицата Гроа (Растеж) от „Лай за Свипдаг“ (Svipdagsmál). В „Хиндлульод“ богинята Фрея среща вьолвата Хиндла и те заедно отиват във Валхала.
Въпреки това, други саги споменават вьолви, като Торбьорг в „Сага за Ерик Червения“ и Хулд в „Сага за Инглингите“. В „Балдърс драумар“ се допитват до вьолва, за да обясни съня на Балдър. Ритуалите на galdr и spá ще приключат в деня на Рагнарок.
Ритуалът на вьолвите
Инициация
В „Грогалдр“ („Заклинанието на Гроа“) се споменават условията за инициация като вьолва. Свипдаг е изпратен от мащехата си Скади да намери достъп до покоите на Менгльод (друго име на Фрея). Тогава Свипдаг иска помощта на покойната си майка, Гроа, която е вьолва, като изрича девет защитни формули. Заклинанията засягат различни аспекти на живота и природата.
Ритуал на Seiðr
В „Сага за Ерик Червения“ е описано как вьолвата Торбьорг, или Торбьорг Литилвьолва, практикува ритуала seiðr. Преди пристигането ѝ къщата се почиства основно. Тя е посрещната с уважение и отведена до почетното място. Вьолвата получава специално ястие, състоящо се от каша, козе мляко и яхния, приготвена от сърцата на различни животни от домакинството.
След първата нощ, прекарана в къщата, следващият ден е посветен на танца на seiðr, изискващ специфични инструменти. За нея се изгражда специална платформа, където група млади жени пеят специална песен, за да призоват силите, с които вьолвата желае да общува.
Исландски закон от XIII век споменава, че seiðr („útiseta“) за събуждане на тролове и практикуване на езически ритуали се наказва със смърт. Дори през 1854 г. се е говорило за специфична форма на магьосничество, при която магьосникът прекарвал нощта навън, за да предсказва бъдещето.
Ритуално облекло
В „Сага за Ерик Червения“ вьолвата се появява облечена в синьо или черно палто, украсено с бижута, стигащо до земята. В ръката си държи seiðstafr, направен от мед и украсен със скъпоценни Камъни. Освен това се споменава колие от стъклени мъниста, шапка от черна овча кожа и бяла котешка кожа, както и обувки от телешка кожа и ръкавици от бяла котешка кожа.
Seiðstafr
Seiðstafr е символична или реална хурка, направена от мед или дърво. Този жезъл е символ на магическата сила на вьолвата. Този, който бъде ударен три пъти с този жезъл по бузата, губи паметта си. Невидими връзки могат да бъдат изплетени между хурката на стана и човешко същество (например войн). Изкуството да се „развързват“ или „завързват“ възли можело да повлияе на различни аспекти от живота, включително войните.
Seiðstafr също се отнася до норните, тъкачките на съдбата в скандинавската митология. В Англия до XIX век „страната на хурката“ се е използвала за обозначаване на майчината линия.
Богове, посветени на вьолвите
Фрея
Богинята, свързана с магията, е преди всичко Фрея. Тя преподава seiðr на асите и е призната заради своята мъдрост и магическа сила.
Сиф
В пролога към „Прозаичната Еда“ една вьолва обяснява, че Сиф, съпругата на Тор, също е била spákona.
Один
Фрея е научила Один на seiðr, въпреки че той е бог-войн. Один, чрез откриването на руните според „Рунатал“, също е майстор на магията.
За тези, които искат да научат повече за завладяващата вселена на викингите, не се колебайте да разгледате другите ни статии в нашия викингски блог и да посетите нашия онлайн магазин, за да откриете предмети, вдъхновени от тези древни времена.
