Викингският щит носи парадокс в сърцевината си: той е бил най-незаменимото оборудване на воина и същевременно най-лесно заменяемото. Тънък, лек, създаден да поема удари и след това да се счупи, той е защитавал, като се е жертвал.
Мека дървесина – и това е търсен ефект
Откритите кръгли щитове — по-специално шестдесет и четирите екземпляра от кораба в Гокстад, Норвегия — са направени от тънки дъски от липа или елша, едва подсилени, с умбо (централна желязна изпъкналост), която предпазва ръката. Такъв щит не спира ударите: той ги „поема“, цепи се и блокира острието или противниковата брадва за един решителен миг. В една битка са се използвали по няколко такива.
Цветове, почти като герб
Щитовете от Гокстад са били боядисани, редуващи се в черно и жълто, и закрепени по протежение на кораба. Цветът не е бил случайна декорация: той е идентифицирал, обединявал и впечатлявал. Тук се докосваме до далечните корени на това, което през Средновековието ще нарекат хералдика.
А жените в битка?
Въпросът вълнува археологията. Гробът в Бирка, известен като Bj 581, дълго време представян като гроб на елитен воин, заобиколен от оръжията си, през 2017 г. чрез ДНК анализ се оказа гроб на жена. Дебатът за точната ѝ роля остава отворен, но жената воин в скандинавската култура вече не е само част от сагите.
Нашите викингски щитове възпроизвеждат кръглата форма и централния умбо.



