Викингска брадва: история и символика на оръжието на един народ

Калина Христова
С над осем години опит в подбора и оценката на викингски бижута и аксесоари, тя познава задълбочено скандинавските символи и особеностите на всеки материал.

В представите ни викингският войн размахва меч. На бойното поле обаче той много по-често е държал брадва — и това не е маловажен детайл. Мечът е бил скъп, изисквал е килограми желязо и опитен ковач; малцина са притежавали такъв. Брадвата, от друга страна, е била инструментът на всяка ферма: с нея са цепели дърво, носели са я на колана си и са я обръщали срещу врага, когато настъпи моментът. Това е оръжието на свободния земеделец, на bóndi, и именно това я прави толкова емблематична.

Семейство от инструменти, превърнали се в оръжия

Не всички викингски брадви си приличат. Малката брадва за хвърляне и брадвата с „брада“ — чието острие се спуска ниско, за да закачи щит или ръка — са се използвали за близък бой. В другата крайност е breiðøx, датската „широка брадва“ с две ръце, появила се към края на епохата на викингите, която е можела да разцепи шлем: именно нея размахват хускарлите на гоблена от Байо, около 1070 г.

Когато брадвата става церемониален предмет

Някои брадви никога не са били предназначени за битка. Брадвата от Мамен, открита в датски гроб от X век, е инкрустирана със сребърни нишки, образуващи плетеници с птици и растителни мотиви — предмет на престиж, погребан с човек от висок ранг. Тя напомня, че при скандинавците едно оръжие е могло да бъде и социален маркер.

Ами митът за рогата?

Една дума, за да опровергаем едно широко разпространено схващане: нито една викингска брадва — нито един шлем — не е била украсена с рога. Този образ идва от XIX век, от оперните костюми и романтичната иконография, а не от археологическите разкопки. Истинската викингска брадва е семпла, функционална и именно затова е още по-впечатляваща.

Нашите викингски брадви възпроизвеждат тези исторически форми, от брадвата с „брада“ до голямата бойна брадва.

Свързани продукти