С над осем години опит в подбора и оценката на викингски бижута и аксесоари, тя познава задълбочено скандинавските символи и особеностите на всеки материал.
Валхала е легендарно място в скандинавската митология. Тя приема викингските воини след смъртта им в битка. Но какво всъщност представлява тя за скандинавската общност? Разказваме ви всичко в тази статия.
Валхала – място, свързано с боговете
Първото споменаване на Валхала е в две анонимни поеми. Първата почита смъртта на крал Ерик I, убит през 954 г. в Йорк – английският град, завладян от Великата езическа армия. Втората почита смъртта на Хакон Добрия от Норвегия, друг велик крал, загинал в битка през 961 г. Тези два текста описват аристократична визия за живота, тъй като само малцина избрани имат достъп до това място.
Поетичната Еда описва Валхала по следния начин: „Гладсхайм е петата, където златният блясък на тази зала се разнася по световете, легендарната Валхала, тук Один избира всеки ден Ейнхериите, загинали в битка.“
Когато знаем значението на свещените текстове на Еда, веднага можем да кажем, че това е митично място. В скандинавските легенди съществуват 9 свята, включително този на Асгард. Именно на това място (построено от синовете на Бор: Вили, Ве и Один) живеели асите, сред които и Гримнир. Това е другото име на най-важния скандинавски бог Один – звучи доста внушително, нали?
Тези 9 свята са изградени върху световното дърво, което е Иггдрасил. Така че именно в Асгард се намирал приказният храм на божествата – Валхала. Етимологично думата Валхала идва от старонорвежкото Valhöll. Тя се състои от valr, което означава „мъртви на бойното поле“, и hǫll, което означава „зала“. Еда на Снори може също да означава „дворец“, а мястото се нарича още „залата на мъртвите“.
Как изглежда викингската Валхала?
Валхала е описана като огромен дворец. Тя е толкова висока, че според някои хора върхът ѝ не се вижда. Покривът ѝ е съставен от златни щитове, вероятно от бреза. Не е изненадващо да видим такъв предмет, който е тясно свързан със скандинавската култура. Присъствали са и бойни копия. Скалдът Тьодолф от Хвинир я описва така:
„Под дъжда от камъни,
мъдрите воини
на гърба си накараха да блестят
брезовите кори на залата на Свафнир.“
Викингската поема „Гримнисмал“ гласи, че покривът на двореца е покрит с чисто, блестящо злато. Във Валхала се намирал Хлидскялф. Това е високият трон, от който Один, седейки, можел да наблюдава всички светове, включително този на хората, и действията на всеки един. Най-могъщият викингски бог понякога е наричан „господар на Хлидскялф“ в скалдическата поезия.
Валхала има 640 порти. Главната е пазена от вълци, а над нея летят орли. Това позволява да се предотврати всяка външна атака. Пред тази порта се намира и дървото Гласир, съставено от златни листа. Казват, че то е метафора за златото.
Вътре дворецът разполага с огромни столове, тапицирани с кожа от дракон и легендарни зверове. Има и маси и бюфети, отрупани с храна, за да посрещнат мъртвите подобаващо. Тези обитатели на викингския рай са настанени и нахранени до края на времето, нещо, което ще разгледаме по-късно. Но кой всъщност влиза във Валхала?
Няколко места във Валхала
Валхала е мястото, където се събират най-заслужилите викингски воини. На бойното поле те са избирани от Валкириите – девици, които бог Один старателно подбира. Някои воини, които искали да оцелеят в битките, не вдигали очи към небето, за да не привлекат вниманието на Валкириите, които можели да ги отведат след смъртта им.
Трябва да се знае, че е имало разграничение между местата за мъртвите.
Хелхайм приемал починалите от старост, болест и другите мъртви, които според тях не заслужавали чест. Домът, съкратено Хел, е на богинята Хел, дъщерята на Локи. Различните текстове описват мястото като тъмно, мъгливо и студено. То е населено от същества като великана Хресвелог или Гарм – чудовищно куче. Хората, които попадат в Хел, носят определен позор.
Фолквангр, в чест на Фрея, е домът на викингите, водили битки, за да защитят семействата си, клановете си или други отбранителни мисии. Мястото, наричано още „полето на народа“, е описано като селски рай, но също и като място за почивка и награда.
Валхала е за викингите, загинали в нападение. Те посвещават съществуването си на войната и затова това е най-престижното място за скандинавските воини.
Свещен рай за викингите
Пристигайки в този велик рай, бойците приемат името Ейнхерии. Това са „онези, които съставляват армия“ и които са загинали на бойното поле с оръжие в ръка.
Именно поради тази причина викингите имат афинитет към битките. Те не искат да разочароват своя бог, като не бъдат приети в рая, и това им дава огромна сила за победа.
Знайте, че животът на викингския воин е бил особено кратък. Многобройните пътувания и набези са били много опасни и малко викинги са доживявали до 40 години. Безкрайният живот във Валхала привличал особено аристократичните воини. Тъй като много викинги са искали власт, това представлява значителна част от населението. Казват, че залата на Валхала е побирала стотици хиляди воини, около 614 400.
Най-благородните воини и лидери са се прекланяли пред Один. Земеделците са почитали Тор, за да осигурят плодородието на земите си. Билскирнир е дворецът, в който е живял богът на гръмотевиците.
Валхала е била важна мотивация за викингите. Тя им е помагала да преодолеят страха си по време на битка и да бъдат страшилище за враговете си. Скандинавските воини са можели да побеждават превъзхождащи ги сили, докато друга цивилизация би загубила духа си поради многото жертви. Някои са притежавали невероятни способности, като Берсерките, които изпадали в свещена ярост, правеща ги свръхмощни.
Християнският учен Снори Стурлусон ни учи, че Один е бил известен и под името Валфадър, т.е. „баща на загиналите“. Викингите, паднали достойно в битка, са били като негови осиновени синове. За да се сдобият с такава чест, те са били готови да рискуват кървава смърт.
Храна за воините
Както бе описано по-рано, воините, пристигащи във Валхала, са посрещани с голям пир. Те са хранени и настанени до края на времето. Ейнхериите се хранят с месото на глигана Сэхримнир. Това животно се връща към живот всяка вечер, за да бъде изядено на следващия ден. То се вари всеки ден от готвача Андхримнир в неговия котел, наречен Елдхримнир. Само Один не се храни. Той пие само вино и дава храната си на своите вълци.
За пиене викингите консумират млякото на козата Хейдрун. Всъщност това е медовина – напитка, много ценена в този регион на Северна Европа. Във Валхала козата пасе листата на дървото Лерад. На старонорвежки го наричат Хлерадр – „този, който дарява покой“. Това дърво храни и елена Ейктюрнир. Казват, че той източва толкова много вода чрез рогата си към света Хвергелмир, че от тях произлизат всички реки в царството на асите.
Банкетът, изобилен, за да може всеки воин да се нахрани, се сервира от същите Валкирии, които са дошли да вземат мъртвите викинги от бойното поле.
Рагнарок и Валхала
Всеки ден Ейнхериите са събуждани от петела Гулинкамби. Те се обличат, слагат доспехите си и се бият един срещу друг в оградено място, дори до смърт, на полето Идавол. Те могат да правят това, защото след това се връщат към живот. Воините се връщат от полето на коне, за да се нахранят за първи път за деня около 9 часа сутринта. Това хранене продължава през по-голямата част от деня. Всяка вечер огромният глиган Сэхримнир се изяжда.
„Вафтруднисмал“, третата поема от Еда, описва този момент:
„Всички Ейнхерии
в полето на Один
всеки ден се сражават.
Те избират мъртвите,
после от битката на коне се връщат.
Заедно сядат след това, помирени.“
Воините от Валхала чакат деня, в който 640-те порти на двореца ще се отворят, за да могат да водят войната Рагнарок заедно с боговете аси.
Снори Стурлусон описва този момент:
„Осем [големи] стотици Ейнхерии
ще излязат едновременно през всяка порта,
когато отидат да се бият с вълка.“
Тази битка представлява денят на края на света според скандинавската митология и се нарича Рагнарок. Тази последна битка, противопоставяща асите на великаните, бележи смъртта на хората и на различните богове, които участват в нея. Битката се провежда на равнината Вигрид.
Ейнхериите ще се изправят срещу ужасни същества. Могъщата змия от Мидгард (известна още като Йормунганд), която излиза от морето, ще пръска отрова във всички посоки и ще предизвика огромни вълни по земите. Тя ще бъде убита от Тор, който ще загине от раните си. Огненият великан Сурт ще подпали Асгард.
Тази битка ще вземе много жертви. Вълкът Фенрир ще се освободи от веригите си и ще убие Один. Богът на коварството Локи, който води великаните в тази битка, ще се избие с Хеймдал – неговото божествено противодействие.
Присъствието на Валхала в културата
Викингският рай е много известно място, често споменавано в скандинавската митология. Логично е да го виждаме представен многократно в различни културни произведения.
Валхала дава името си на различни музикални парчета в жанра хеви метъл и по-специално викинг метъл. Групи като Amon Amarth или Bathory са го направили заглавие на свои песни. Рок групата 30 Seconds to Mars също прави описание на това място.
Визуалните изкуства също правят препратки към него. В сектора на видеоигрите популярната сага Final Fantasy често загатва за него. В Skyrim, излязла през 2011 г., раят на скандинавските воини се нарича Совнгард. Сагата Assassin’s Creed, една от най-продаваните, предлага епизод в края на 2020 г. – „Valhalla“, посветен на света на викингите. Сериалите „Викинги“ и „Последното кралство“ също често засягат темата, а в „Лудия Макс: Пътят на яростта“ момчетата на войната се надяват да отидат във Валхала.
Художникът Петер Мадсен създава своя комикс с името на викингския рай през 1979 г. Датски анимационен филм, излязъл през 1986 г., е вдъхновен от него и илюстрира Прозаичната Еда. Композиторът Рихард Вагнер създава операта „Залезът на боговете“, в която 6-минутна пиеса е замислена като влизането на боговете във Валхала. Пиесата „Валхала“, режисирана от Сара Лемер и Анна Нилсон и продуцирана от белгийската компания Petri Dish, е друг пример.
