С над осем години опит в подбора и оценката на викингски бижута и аксесоари, тя познава задълбочено скандинавските символи и особеностите на всеки материал.
Сейд: северно магьосничество и божествени откровения на вьолвите
Сейд (на старонорвежки: seiðr) е древна форма на магьосничество или магия, практикувана от северните езичници. Тази практика, богата на мистерии и символика, и до днес предизвиква очарование и изследователски интерес. Нека се потопим в този свят, в който мъже и жени са се стремили да общуват с божествата и да влияят на хода на събитията.
Кой е практикувал Сейд?
Сейдът включва заклинания, придружени от магии, за разлика от галдра (galdr), който е бил по-практичен, шамански и фокусиран върху екстатични трансове. Основните практикуващи сейд са били жени, известни като вьолва (völva) или сейдкона (seiðkona – буквално „жена, която вижда“). Съществували са обаче и мъже, практикуващи тази форма на магия, наричани сеймадър (seiðmaðr – буквално „мъж, който вижда“).
В епохата на викингите практикуването на сейд от мъж често е било свързвано с конотации за ерги (ergi – „женствен“ или „не мъжествен“), тъй като манипулативните му аспекти са противоречали на идеала за открит и искрен мъж. Това възприятие за пола е било дълбоко вкоренено в северното общество.
Божествени разкази и митологично неудобство
Богинята Фрея, а вероятно и други богини от скандинавската митология, са били последователи на сейда. Дори Один, един от най-важните богове, го е практикувал, въпреки че това изглежда е източник на срам за него. Всъщност Локи в „Локасена“ го обвинява, че е практикуващ сейд, използвайки този аргумент като обида.
Въпреки това, мнозина вярват, че Один, бидейки върховен бог, е бил над тези морални закони. Подобно на божествата в други индоевропейски политеистични религии, той е притежавал свобода на действие, която простосмъртните не са могли да си позволят.
Англосаксонски връзки и сравнителни практики
Англосаксонците са имали думи, сродни на сейд: siden и sidsa, често използвани в контексти, включващи елфи (ælfe), със значение, подобно на сейд. Сред староанглийските термини за практикуващи магия откриваме wicca (м.р.) или wicce (ж.р.), от които произлиза съвременната дума „вещица“ (witch), въпреки че няма пряка връзка между термините wicca и siden или sidsa.
Форми и практики на Сейд
Според Снори Стурлусон в неговата „Сага за Инглингите“ (раздел 7), сейдът е включвал както гадания, така и манипулативна магия. Изглежда, че гаданието, практикувано чрез сейд, обикновено е било различно от ежедневните предсказания поради своя по-метафизичен характер.
Шаманизмът, като традиция, поддържана по целия свят и вероятно имаща праисторически корени, показва прилики със сейда. От публикуването на труда на Якоб Грим по социолингвистика „Deutsches Wörterbuch“ през 1835 г., изследователите са открили балто-фински връзки със „seid“, свързвайки го с практиките на лапландските шамани.
Важно е обаче да се отбележи, че финландската дума seita или саамската sieidde описват човешка фигура, оформена от дърво или Камък със странни форми, без пряка връзка с „магия“ или „магьосничество“. Въпреки това, тези термини биха могли да произлизат от сейда.
Примери за практикуване на Сейд
В „Сага за Ерик Червения“, вьолвата Торбьорг литилвьолва, живееща в Гренландия, носела синьо палто и шапка от кожа на черно агне, украсена с бяла котешка кожа. Тя притежавала и символично бижу, понякога погребвано с нея, и сядала на висока платформа.
В „Сага за Орвар-Од“ обаче робата била черна, въпреки че вьолвата носела хурка със себе си. Тези подробни описания, макар и завладяващи, повдигат въпроса до каква степен те отразяват автентични предхристиянски практики или са украсени от въображението на християнските автори.
Транскрипцията на галдра и неговият еквивалент на староанглийски, gealdor, са еволюирали, за да се превърнат в съвременната английска дума yell (викам). Много кенинги сравняват звука на битките с песните на сейда, което предполага, че този звук вероятно е бил много висок.
Сейд в скандинавската митология
Фрея е идентифицирана в „Сага за Инглингите“ като експерт в мистериите на сейда. Тя също така е председателствала жертвоприношенията и се смята, че именно тя е запознала Асите с познанието за сейда – обичай, който първоначално е принадлежал на Ваните.
Казва се също, че тя е научила Один на тайните на тази практика. В „Локасена“ Локи обвинява Один в практикуване на сейд, осъждайки го като изкуство, недостойно за мъж. Това осъждане може да бъде оправдано в „Сага за Инглингите“, където Снори обяснява, че всеки практикуващ сейд е бил смятан за слаб и безсилен.
Възможен пример за практикуване на сейд в скандинавската митология е пророческото видение, дадено на Один във „Вьолуспа“ от вьолвата, или пророчицата, която дава името си на поемата. Нейното видение не е изрично свързано с практиката на сейд, въпреки че думата се появява във връзка с персонажа на име Хейдр, традиционно свързван с Фрея, но можещ да обозначи и вьолвата.
Съществува силно сходство между вьолвата от този разказ и Норните. Друга забележителна практикуваща сейд е вещицата Гроа, която се опитала да помогне на Тор и която била призована от гроба си в „Свипдагсмал“.
Заключение
Сейдът, със своите ритуали и мистични практикуващи, продължава да пленява въображението на онези, които се интересуват от скандинавската митология и древните магически практики. За да научите повече за този завладяващ свят и да откриете други статии за викингската култура, не се колебайте да разгледате нашия блог и да посетите нашия онлайн магазин Викинг Бижута България.
