С над осем години опит в подбора и оценката на викингски бижута и аксесоари, тя познава задълбочено скандинавските символи и особеностите на всеки материал.
Мидгард: царството на хората
Скандинавската митология се състои от няколко различни свята и царства. Сред тях е Мидгард – в тази статия ще научите повече за това завладяващо царство! То не е нищо друго освен домът на хората.
В началото на вселената е имало само 2 свята: Муспелхайм, който бил много горещ и изпълнен с пламъци, и Нифлхайм, който бил негова пълна противоположност – скован от лед и студ. Наричан още свят на мъглата, реките Еливагар са тези, които внасят малко движение в Нифлхайм.
Именно в тези реки се родил леденият гигант Имир. Той по-късно дал живот на шестглав гигант, двойка гиганти и крава на име Аудумла. Тя имала толкова големи вимена, че млякото, което течало от тях, образувало 4 реки. Аудумла родила Бури, който от своя страна създал Бор. Той дал живот на първите трима богове Аси: Один, най-великият от боговете, Ве, богът на духовността, и Вили, богът на волята.
Един ден тези трима братя решили да убият ледения гигант Имир. Той бил толкова огромен, че кръвта, която се изляла от тялото му, удавила всички останали гиганти. Оцелели само Бергелмир и неговата спътница, които станали предци на всички бъдещи гиганти. След убийството му, Один, Ве и Вили пренесли тялото на Имир в центъра на света Нифлхайм – Гинунгагап.
В този момент те създали земята от плътта му, а моретата и езерата – от кръвта му. Костите послужили за създаването на планините. Цялото му тяло било използвано за изграждането на нещо полезно. Така черепът му послужил за небесен свод, а мозъкът му бил използван за облаците. Зъбите и парчетата от костите му се превърнали в камъни и скали. Веждите на Имир били използвани за направата на стена, която да предпазва от гигантите.
Така благодарение на тялото на ледения гигант били създадени останалите 7 свята, които съставляват скандинавската митология. Вселената и всички тези светове се поддържат от Иггдрасил, дървото на живота. В плътта на Имир боговете открили същества, подобни на червеи. Тримата братя им дали разум и човешка форма: така се родили джуджетата. Четири от тези джуджета били поставени в четирите края на небесния свод. Нордри, Судри, Вестри и Аустри дали имената си на различните посоки на света.
Според някои скандинавски текстове джуджетата имали свой собствен свят: Нидавелир. Също така се казва, че първоначалните светове на леда и огъня, Нифлхайм и Муспелхайм, са били едно цяло. От това сътворение на света се родил Мидгард.
Мидгард, централно място
Името Мидгард има няколко различни етимологични източника. На старонорвежки език се появява като Miðgarðr, докато на старосаксонски (еквивалент на стария немски) се среща като Middilgard в „Хелианд“, поемата за живота. Тези форми произлизат от общогерманското: midja-gardaz. Това е комбинация от midja, което означава „среда“, и gardaz, което представлява „ограда“.
На старонорвежки името Мидгард означава „средна ограда“. Съществуват варианти със значение „централна ограда“. Първото значение на думата е препратка към позицията на човешката цивилизация сред 9-те свята. Има и друго значение, свързано с думата Мидгард. Първата част представлява средата по хоризонтала, докато втората се отнася до вертикалната позиция. „Gard“ се среща и в името Асгард, който е светът на боговете и богините Аси.
Всички части от тялото на Имир са послужили за създаването на земята, където живее човешката цивилизация. Това царство присъства сред 9-те свята, но е единственото, видимо за човека. Важно е да се знае, че останалите, макар и да се пресичат с Мидгард, са невидими.
Поради централното си място в Иггдрасил, Мидгард е бил първото царство, създадено от тримата богове. В центъра се намира и Йотунхайм, светът, посветен на гигантите. Древните текстове от Еда на Снори разполагат този свят на изток. Сварталфхайм е другият свят, който заема средата на дървото. Той е владение на черните елфи, Сварталфарите. Там живеят и джуджетата, което създава объркване с Нидавелир, другото царство на тези същества.
След създаването на центъра на вселената, Один, Вили и Ве решили да създадат още 2 нива. Над Мидгард се намира Асгард, владението на боговете Аси и Валхала. Ванахейм е царството на боговете Вани. Въпреки войната между двете групи богове, Ванахейм присъства в Иггдрасил, макар и далеч от Асгард. Алфхайм е царството на светлите елфи. Под Мидгард, на долното ниво, са разположени Муспелхайм и Нифлхайм – за огъня и леда. Накрая, Хелхайм е последното царство. Това е мястото, където живеят мъртвите, които не са били праведни през живота си. Това включва и хората, починали от болести и старост.
Някои източници и концепции поставят царствата по различен начин. Сварталфхайм е по-скоро на долното ниво, докато Муспелхайм, царството на огъня, е разположено до Мидгард.
Централното място на Мидгард прави това царство точка на равновесие. В Иггдрасил го сравняват със ствола. Неговото унищожение би довело до отсичане на дървото и унищожение на целия свят. Тъмните светове отдолу и тези на божествата, разположени по-високо, биха били разделени. Мидгард заема централно място и има важно значение.
Групиране по двойки
Особеността на световете в скандинавската митология е, че те могат да бъдат групирани по двойки. Това групиране се извършва чрез противоположното значение на различните царства. Получаваме следното:
- Муспелхайм и Нифлхайм за опозицията огън/топлина и лед/студ.
- Ванахейм и Йотунхайм за опозицията съзидание и разрушение.
- Алфхайм и Сварталфхайм за опозицията светлина и тъмнина.
- Асгард и Хелхайм за опозицията войнска смърт и обикновена смърт.
Бидейки символ на равновесието, Мидгард не може да бъде свързван с друго викингско царство.
Змията на Мидгард: Йормунганд
Земята и светът Мидгард са заобиколени от огромна водна шир. В океана, описван като непроницаем, се намира Йормунганд, гигантската морска змия. Тя е толкова голяма, че може да обгърне света с тялото си, успявайки дори да захапе опашката си. Егир и Ран живеят в дълбините и погубват нещастните моряци.
Според Еда на Снори, Йормунганд е син на бога на пакостите Локи и гигантката Ангрбода. Малко след раждането му Один го хвърлил във водите на Мидгард. Поради растежа си, змията достигнала гигантски размери и успяла да покрие целия свят на хората. Затова създанието се нарича още змията на Мидгард.
Глава 34 от „Гилфагининг“ описва този момент:
„Той хвърлил змията в дълбокото море, обграждащо земите, но тя пораснала толкова много, че живеейки в средата на морето, сега обгръща всички земи и захапва опашката си.“
Обгръщайки Мидгард с гигантския си размер, Йормунганд защитава човешкия свят от други индивиди, които искат да влязат без разрешение. Въпреки че е противник на важните божества, тя е символ на защита за хората. Змията на Мидгард е и причина за всички морски явления, които викингите са познавали по време на своите морски набези в Европа: бури и приливни вълни.
Ако Один я е хвърлил в океаните на Мидгард при раждането ѝ, то е защото е знаел, че притежава голяма сила. Благодарение на размера си, тя е била плашеща за всички и никой не е смеел да се изправи срещу нея до Рагнарок. Само Тор се осмелил по време на риболов с ледения гигант Химир. Той използвал глава на бик, за да примами Йормунганд. Когато чудовището излязло от водата, Тор вдигнал своя чук, за да я удари. Но Химир, уплашен от мястото и змията, прерязал въдицата. Змията си отишла, а Тор, бесен, избутал колегата си зад борда, за да го накара да изчезне завинаги. Следващата битка между двамата ще се състои по време на Рагнарок.
Връзка с Асгард
Преди да разгледаме Мидгард по време на последната битка на Рагнарок, трябва да споменем връзката на човешкия свят с този на боговете.
Знаехте ли, че Мидгард се нарича Манхайм (за „дом на хората“)? Това се дължи на древно наименование, при което всички царства са имали наставка -хайм. Тя означава „царство“ или „свят“ на викингски норвежки, докато наставката -гард съответства по-скоро на „ограда“.
Мидгард е мястото, където живеят викингите. Те се отдават на своите занимания – грабежи и завладяване на територии, особено тези в Англия. Викингите се биели храбро със своите брадви и щитове. Най-войнствените и достойни от тях били изпращани във Валхала, рая на викингите, в Асгард – владението на боговете. Валкириите избирали мъжете, които щели да станат Ейнхерии.
Биврьост, което означава „блестящ път“, е името на моста, който свързва Асгард с Мидгард. Това е дъга в 3 цвята. Сред тях червеният цвят е пламенен огън. Ако Биврьост гори постоянно, то е за да попречи на гигантите да го преминат. Описван е като по-здрав от всяка друга конструкция. Хеймдал, богът Ас, е пазител на този мост. Конструкцията ще се срине, когато синовете на Муспелхайм пристигнат по време на последната битка на Рагнарок и преминат през него. Но какво се случва с Мидгард по време на Рагнарок?
Мидгард по време на Рагнарок
Викингските воини Ейнхерии се подготвят с дни във Валхала за битката на Рагнарок. Там те ще се изправят срещу гигантите и други чудовища, които символизират силите на разрушението.
Ръкописите на Едите описват унищожението на света и съответно на Мидгард по време на финалната битка между различните божества. Всъщност, по време на битката Один, Тор или Фрейр ще се противопоставят на Локи, Фенрир или змията на Мидгард.
Именно Йормунганд се издига от океаните, за да разпръсне отровата си по земите и моретата, когато брат му, вълкът Фенрир, се освобождава. Тогава се отбелязва покачване на водите и потапяне на земите. Поетичната Еда описва този момент:
„Заплахата ще дойде от Аустри, с вдигнат щит,
Червеят на Мидгард ще се гърчи от ярост,
Великият змей ще бичува вълните, обзет от тази ярост.“
Бойното поле Вигрид, дълго 100 левги, ще бъде мястото на последната схватка. Тук Мидгард ще бъде унищожен и всяка форма на живот ще приключи. Хората ще загинат, Фенрир ще убие Один, Хеймдал и Локи ще се избият взаимно. Фрейр ще се бори с гиганта Сурт, но ще бъде убит, защото няма да има своя магически меч. Почти всички участници ще намерят смъртта си.
Що се отнася до Йормунганд, той ще нанесе големи щети както на хората, така и на божествата. Той ще умре пред Тор, но ще успее да погуби бога на гръмотевиците с отровата си. След 9 крачки великият бог и неговият чук падат. Водите ще залеят земите, което ще отнесе Мидгард.
В глава 52 от „Вафтруднисмал“, третата част на Поетичната Еда, разказите описват какво се случва с починалите хора след Рагнарок. Жилищата са многобройни и могат да бъдат добри или лоши. Глава 53 обяснява съдбата на боговете и земята. Мястото на обитаване на човечеството ще изплува отново от морето, което бележи завръщането на Мидгард – красив и зеленеещ. Двойката хора Лиф и Лифтрасир, които са се скрили в дървета по време на пожара на Сурт, ще бъдат единствените оцелели в края на пророческия свят. Двойката ще насели отново Мидгард.
