Нека бъдем откровени: викингите почти не са носили обеци. Това е едно от малкото бижута, почти отсъстващи от скандинавските разкопки — и това отсъствие разказва история.
Бижу, дошло от другаде
Скандинавците с готовност са украсявали врата, ръцете и дрехите си — с фибули, колиета, гривни — но много рядко ушите си. Малкото открити обеци, особено в големия търговски център Бирка, са с чужд произход: те са пристигали по източните пътища от славянския, византийския и ислямския свят, с които викингите от Рус са търгували интензивно — същите пътища, които са донесли в Скандинавия стотици хиляди сребърни дирхами.
Тогава откъде идва „викингската обеца“?
До голяма степен от нас. Обецата с викингско вдъхновение е съвременно творение: тя прилага върху бижу за уши добре познатите мотиви от северното изкуство — плетеници, вълчи глави, руни, дървото на живота. Исторически погледнато, това не е „нещо, което викингите са носили“; културно погледнато, това е легитимен начин да се продължи техният декоративен репертоар.
Предпочитаме да го кажем ясно, вместо да измисляме традиция. Нашите викингски обеци приемат този статут: автентично северни мотиви върху основа, която епохата на викингите е запазвала по-скоро за врата и ръцете — вижте впрочем нашите колиета.


