С над осем години опит в подбора и оценката на викингски бижута и аксесоари, тя познава задълбочено скандинавските символи и особеностите на всеки материал.
Йормунганд: Всичко, което трябва да знаете за змията от Мидгард
Сред скандинавските божества откриваме Локи. Син на великана Фарбаути и Лауфей, той е богът на пакостите, илюзиите и раздора. Поемата „Локасена“ (строфа 9) разкрива, че той и Один са сключили пакт, за да може Локи да се присъедини към пантеона на Асите. Жребецът Свадилфари, превърнат в кобила, ще роди от бога на пакостите Слейпнир – осемкракия кон на най-могъщия бог.
Локи е родител и на няколко зрелищни създания. В глава 34 от „Гилфагининг“ в Еда на Снори се казва, че той ще бъде баща на няколко чудовищни деца, чиято майка е великанката Ангрбода. Това са Хел, Йормунганд и Фенрир, всички отгледани в света на Йотунхайм. Пророчествата около раждането им предричат, че тези деца ще донесат нещастие на боговете. Поради тази причина те ще се опитат да се отърват от тях, като Один поема тази мисия.
Първа е Хел, чието лице е наполовина потопено в мрака на смъртта. Богинята на мъртвите е изпратена от Один в Нифлхайм (или Хелхайм), царството на онези, които не са загинали героично (поради болест или старост). Тя става пазител и владетел на това студено и мрачно място.
Вълкът Фенрир расте толкова много, че само Тюр има смелостта да го храни. Асите решават да го оковат, първоначално с веригата Лединг като предизвикателство. Моделът Дроми, по-здрав, също не успява да удържи вълка. Накрая магическата връзка Глейпнир, под формата на копринена панделка, успява да го държи в плен.
Йормунганд, който ни интересува в тази статия, е преценен като твърде опасен от Один и останалите богове още при раждането си. Най-могъщото божество хваща змията, за да я хвърли в морето на Мидгард, света на хората. В този момент Йормунганд е само малка змия, но вече плаши боговете. Глава 34 от „Гилфагининг“ описва този момент:
„Той хвърли змията в дълбокото море, което обгражда всички земи, но тя порасна толкова много, че живеейки насред морето, сега обгръща всички земи и захапва опашката си.“
Всъщност, това, че е бил хвърлен на непознато място, не пречи на Йормунганд да расте. Неговият растеж е толкова впечатляващ, че той обгръща целия Мидгард.
Представянето на змията от Мидгард
Синът на бог Локи е наричан още змията от Мидгард. Това произтича от една страна от гигантския му размер, който му позволява, според историческите разкази, да обгърне света, успявайки дори да захапе опашката си. Това име е и следствие от раждането му, когато е бил хвърлен в морето на човешкия свят от Один.
Етимологията на Йормунганд произлиза от староисландски. „Jormun-“ представлява необятността на животното, докато „gandr“ означава чудовище. Комбинирайки тези две думи, получаваме „необятно чудовище“, което е доста добро описание на това животно. В Еда на Снори той е наречен Miðgarðsormr. Отново на староисландски това означава „световна змия“ или „змия от Мидгард“. Наставката „ormr“ означава змия, друго наименование на чудовището. Той е наричан и Naðr, тъй като е свързан с дракон.
Като пазител на Мидгард, той в крайна сметка елиминира всеки, който не е поканен там. Ето защо Йормунганд се разглежда като символ на защита за хората. Светът на викингите се е чувствал защитен от това гигантско морско създание. Морските набези, водени от викингите из цяла Европа, са били белязани от доста бурни явления, бури и приливни вълни. Неговото присъствие в крайна сметка е допринасяло за поддържането на целостта на земята. За хората той е символ на океана – едновременно необятен, мистериозен и опасен.
Скалдическата поема „Рагнарсодрапа“ го нарича чрез кенинги (метафори в скандинавския език) „endiseiðrallralanda“, което означава „риба-граница на всички земи“. Друга скалдическа поема, „Хусдрапа“, използва кенингите „men storðar“ за „колие на света“ и „stirðþinullstorðar“ за „твърдо въже на света“. Скалдът Ейстейн Валдасон описва Йормунганд чрез кенинга „seiðrjarðar“, който се превежда като „риба на земята“. Съществуват и други подобни метафори, което доказва значението на змията за викингите.
Характеристики на Йормунганд
Йормунганд е гигантска змия, живееща в морето на Мидгард. Тъй като е описван като чудовище, той очевидно не е бил много приятен за гледане. Змията е била сравнявана и с дракон. Размерът му е такъв, че може да се каже, че това животно е най-големият звяр в скандинавската митология. В крайна сметка не е случайно, че е бил отгледан през първите си месеци в Йотунхайм, царството на великаните.
Освен с размера си, обгръщащ света, Йормунганд е способен да бълва смъртоносна отрова. Големите му зъби в устата му позволяват да разпръсква своята отрова. Устата му е толкова голяма, че змията може да погълне всеки бог или великан цял.
Може да се предположи, че големият размер на змията му придава силна индивидуалност. Въпреки това, малко исторически източници описват характера на Йормунганд. По-нататък ще обясним, че той се е срещал няколко пъти с Тор и това не е преминало особено добре. Това чудовище прекарва голяма част от времето си на морското дъно, скрито в тъмнината и само. Изплувайки на повърхността, може да се каже, че той изразява гнева от своята самота. Поради тази причина змията има особено насилствено и агресивно отношение, когато се появи на повърхността.
Това поведение ще бъде особено видимо в отношенията му с бога на гръмотевиците Тор.
Сблъсъците с Тор
Между морската змия и бога, призоваващ светкавиците, може дори да се каже, че двамата са се мразели. Но поради каква причина?
Йормунганд и Тор са се срещали 3 пъти. Глава 46 от „Гилфагининг“ в Еда на Снори разказва за посещението, което Тор и други божествени спътници правят при Утгарда-Локи, великана и господар на замъка Утгард в света на Йотунхайм. С цел да унижи боговете, кралят им предлага няколко предизвикателства, които на пръв поглед изглеждат лесни. Тор трябва да вдигне котка, но не успява. Въпреки усилията си, той успява да отлепи само една лапа на котката. Другите предизвикателства се състоят в изпиване на рог и побеждаване на стара бавачка.
На следващия ден великанът им разкрива, че изпитанията са били манипулирани чрез виртуални илюзии: котката е била Йормунганд, рогът за пиене е бил свързан с океана, а старата бавачка е била самата старост. Но вместо да унижи Тор, глава 47 от същия поетичен разказ ни учи, че това е било демонстрация за всички великани:
„Фактът, че вдигна котката, не ми се стори по-малко забележителен. Да ти кажа истината, всички, които видяха, че успя да вдигнеш една от лапите ѝ от земята, се уплашиха, защото тази котка не беше това, което ти се струваше: това беше змията от Мидгард, която се намира около всички земи и чийто размер едва стига, за да могат опашката и главата ѝ да докоснат земята. Но ти я вдигна толкова високо, че беше само на крачка от небето.“
От този момент Тор решава да победи Йормунганд, което е в основата на омразата между двамата.
Змията от Мидгард и богът на гръмотевиците ще се срещнат втори път. Няколко исторически поеми посочват, че един ден Тор приема образа на млад мъж, за да отиде на риболов в Мидгард с великана Химир. Плавайки навътре, богът използва глава на бик като стръв. Той иска да отиде в открито море, но великанът отказва поради страх от змията. Тор все пак отива и самият Йормунганд захапва въдицата. Силата, развита от животното, е толкова голяма, че Тор едва не пада в океана. Но богът успява да го изтегли, за да го удари с помощта на своя чук Мьолнир. За съжаление великанът, от страх, прерязва кордата, освобождавайки змията. Разярен, Тор изхвърля великана зад борда.
Тази легенда ще накара омразата между двамата да стане още по-силна. Тъй като не е бил далеч от това да бъде ударен от прочутия чук, змията отсега нататък също изпитва омраза към Тор.
Краят на света според скандинавската митология ще настъпи по време на битката при Рагнарок. По време на нея Локи, бащата на 3-те създания, ще поведе великаните срещу боговете. Вълкът Фенрир ще успее да се освободи от веригите си, за да участва в битката. Хел обаче няма да участва, но ще изпрати армия от мъртви, която ще бъде командвана от баща ѝ. Йормунганд ще предизвика приливна вълна над земите, тъй като е обзет от яростта на великаните. Неговото пристигане е описано в глава 51 от „Гилфагининг“:
„Тогава океанът ще нахлуе в земите, защото змията от Мидгард, обзета от своята „ярост на великан“, ще достигне брега. […] Змията от Мидгард ще издиша толкова много отрова, че ще напръска целия въздух, както и морето. Тя ще бъде абсолютно ужасяваща и ще се придвижи до вълка“.
Текстът обяснява, че Один ще се бори с Фенрир, който ще го убие, защото Тор няма да може да му се притече на помощ. Той всъщност ще се бори с Йормунганд:
„До него ще язди Тор, но той няма да може да му помогне, защото ще има много работа, когато се бие със змията от Мидгард. […] Тор ще убие змията от Мидгард и ще направи още девет крачки, преди да падне мъртъв на земята поради отровата, която змията ще изплюе върху него.“
Археологически следи
Митът за риболова на Тор, описан по-горе, е изобразен върху няколко камъка, датиращи от епохата на викингите. Това показва голямата популярност на тази история.
Най-добре запазената следа е руническият камък от Алтуна в Швеция. Датиращ от 1050 г., той изобразява Тор, който държи своя чук в едната ръка, както и риболовна корда в другата. В края ѝ се намира морската змия. Виждат се и краката на бога, преминаващи през лодката, което истински отразява описаното в легендата.
Кръстът от Госфорт в Англия датира от 10-ти век. На него също се вижда мъж, държащ чук. Но това, което е поразително в това изображение, е, че в края на кордата присъства глава на бик.
Камъкът от Ардре VIII е намерен на Готланд, най-големият остров в Швеция. От 8-те намерени камъка, 7 съдържат рунически надписи. Камъкът от Хьордум датира от периода между 8-ми и 11-ти век. Този път той идва от Дания.
Тези три последни археологически следи изобразяват 2 души, които ловят животно. Дори ако то не е идентифицирано, лесно можем да се досетим, че става въпрос за мита за риболова на Тор.
Йормунганд и неговият сблъсък с бога са толкова важни, че са описани в комиксите на Marvel: първият път през юни-юли 1978 г., а вторият през юни 1987 г. Много създания във видеоигрите също са вдъхновени от змията от Мидгард.
